5 основни елемента за разказване на Пекин Пекин
5 основни елемента за разказване на Пекин Пекин
Blog Article
ВсичкиЛюбовМалки РазговориОбразованиеПсихологияСемейство и децаЦитати
Това е един от най-известните кратки разкази на Елин Пелин. Историята се развива около разговора между селски доктор и млад циганин, които имат по една мечта – единият иска по света да няма болести и бедни хора, а другият иска да спечели любовта на млада девойка.
А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.
- Магдо - казал и той, - ти виждаш, че те обичам. Аз се не плаша. Ще те изведа!
Докторът разказва приказка за царска дъщеря, която умряла за своята любов и била превърната в бяла кукувица. С това разговорът приключва и всеки продължава по пътя си.
Приключихме, гушнахме се, този път си поговорихме малко, тя се отвори леко:
Моля, инсталирайте актуална версия на уеббраузър и заповядайте пак
Животинчето разказва за свръхестественото умение на великаните да побеждават природата. Тези думи не трогват скалата, защото тя вярва, че е непобедима. Гърмежите се чуват непосредствено близо и гущерчето се сбогува добродушно със каменната си покровителка. Изневиделица скалата бива нападната от множество хора начело със Знам и Мога. Оказва се, че тя пречи на строежа на път.
“Затова има приказки, затова са ги хората измислили. И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек.”
Даже показа един от редките случаи, в които е по-закачлива и се заяде с мен:
Тези и много други творби са били и са част от живота на поколения българи. Те радват и натъжават, разказвайки истории за бедния селски живот със своите ежедневни трудности, но и с винаги неугасващата надежда за един по-добър свят.
ВсичкиБългари в чужбинаПортрети на българи в чужбинаБългарски езикЛица от БългарияПосоки из България
Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, ??????? докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска марана.
— Белчо, ти от човещина не разбираш, умори много Сивушка! Нали, Сивушке?